уеб сайт на инструктора » www.ucheben.com

Домашен майстор

Има една народна приказка, че умря циганката дето ме хвалеше и аз реших сам да се похваля. Та така. Освен, че съм добър като преподавател по теория и практика,  взех че се извъдих и много добър строител. Това кофраж, арматура, груб строеж, мазане, гипс, фаянс, теракота , тенекиджийство ги нямам за нищо. То , явно си ми е в кръвта. Дядо Атанас,  на когото съм кръстен е бил голям майстор-мебелист. Имал е и ученици. А дядо ми по майчина линия беше страшен- всичко му идваше отръки.                                                                            Август месец, това лято, взех, че разхвърлих покрива на една двуетажна къща.  120 квадратни метра.  Ама защо аз?  Ами този майстор молих, онзи майстор зает, друг бил болен и си рекох- я си стягай опинците и така.  Сам самичък на покрива. Помощниците бяха съпругата, сина и дъщерята. Голяма помощ ми оказаха. Вдигаха с въже цигли, летви, улуци, вар, инструменти и водица. Водица! Аааааааааа!  Каква жега беше на покрива. Ужас! Ама пък като вземе да вали по-хубаво ли е ? Ще протече до основи. А това е много лошо. Та уцелих идеално време. Работа до втръсване, ама няма как. Всичко под конец. И работата върви ли върви. Свалих старите и изпотрошени цигли. Заковах нови челни дъски.  Монтирах олуци , казанчета . Върхът. Ама нали съм дявол – бях си измайсторил една специална стълба – 7 метра.  Идеална работа.                    Съборих до половината комините и ги иззидах наново. Измазах ги и им направих шапки. Едва стояха горките. Окантих ги с ламарина. Чудо.    Наковах нови летви. Наредих нови цигли-„Европа“.  Опънах капаците и ги подмазах. Подредиха се като войничета. Супер.  И после като се стегна – за два дена козирка над стълбището – 6.5х1.00 метра.  Стойки, носещи гредички, ондулин и готово. И за тази цел конструирах нещо невиждано до сега – много добро и мобилно еднокрако скеле. Без него нищо не можеше да се направи.Кой как мине се чуди – хей, „ходжата“ бил опасен, какъв майстор се е извъдил. Някой се радваха, други злобееха и завиждаха, но, свят широк, диванета много.  А помощниците ме кефеха яко. Всяка секунда работеха, чистеха , подреждаха. Яко.   Вечер любимата ми работа беше да напаля барбекюто. То, помощници има, ама го палех аз. Ооооооо! Това е супер удоволствие. Докато се опече нещо крехко си пийвахме със салата по малко /за блясък в очите/.                                И така изминаха три седмици. Времето се влоши и край на работата. И догодина може. Работата не е заяк да избяга.                                                               И наново на път с курсистите.  Движение голямо, дисциплинанта  на водачите – ниска.  Контрол – слабичък.  Но….у нас си е така , за съжаление.   Едно учим, но като мине време става друго.  Остава да се надяваме Бог да ни пази.

.

Запиши коментар