уеб сайт на инструктора » www.ucheben.com

Внимание- ПЕШЕХОДЕЦ НА ПЪТЯ!

Преди да станем водачи ние имаме вече двадесетина години стаж като пешеходци. Знаем ли обаче правилата за движение?  Създаваме ли предпоставки за ПТП по пътищата?При половината от катастрофите  обаче са виновни пешеходците.

     Вина имат и шофьорите, и пешеходците. При тежко пътнотранспортно произшествие тя се решава в съда. Ситуациите, при които стават инциденти с пешеходци обаче, са едни и същи и се повтарят от години. Когато пешеходецът излезе внезапно в зоната на спирачния път, водачът няма възможност да избегне удара. Особено опасно е през тъмната част от денонощието. Бързането и разсейването и на водача, и на пешеходеца са смъртоносна комбинация.                                                                                                                                                         Съгласно ЗДП както водачите на МПС, така и пешеходците имат права и задължения. Много голяма част от пешеходците смятат, че те имат само права. Но това не е така.

Какви са правата и задълженията на пешеходците?

Най-важното е да мислят за себе си, за собственото си здраве и живот, защото пешеходецът е най-уязвимият участник в движението. Да избират безопасно място, където да пресекат, и да спрат, преди да стъпят на пътя.

Ако сравним силата на удара и големината на травмата, която ще получи човек, блъснат с определена скорост, и силата на удара и травмата, която ще получи при падане от определена височина, ще видим, че така изглеждащото безопасно платно се намира на няколко метра по-дълбоко. През него трябва да преминаваме внимателно така, както ще преминем по дъската, която е прехвърлена през дълбокия канал и е закрепена на бордюрите от двете страни на пътя. Естествено е, че най-безопасните места за преминаване са пешеходните пътеки, кръстовищата, светофарите. Статистиката го потвърждава. Независимо от това обаче, преди да стъпи на платното, пешеходецът трябва да спре и да се огледа в двете страни. Да е сигурен, че шофьорът го е забелязал. Винаги и непрекъснато да се оглежда, защото вероятността да бъде блъснат от разсеян шофьор е голяма.

Много често и пешеходците се заплесват и бъбрят по джиесемите.

Те са си сложили слушалките в ушите, нахлупили са си шапките, мечтаят и не виждат къде вървят, не се оглеждат. Добре е да се научим да пазим себе си, защото така ще се запазим всички. Както учим децата да кажат буквата „А“ и да направят първата крачка, така трябва да ги научим да спират винаги преди да слязат на пътя. И най-важното е да бъдем добър пример. Колата е движещо се тяло, което мачка и убива на място. Трябва да се пазим от нея така, какво се пазим от всички останали опасности.

Безопасно ли е преминаване на пешеходец  пешеходна пътека?

Отговорът е –НЕ! Дори и да имаме предимство да преминем през дадено място, когато изскочим внезапно пред автомобила, водачът няма да има реална възможност да спре. Все пак движението се подчинява на физическите закони, а не на нашите желания и това трябва да го отчитаме винаги, т.е. автомобила не може да спре като с магическа пръчка на място / той е един тон, движи се с определена скорост/.

Не бива да изскачаме на платното, когато няма необходимата видимост, между паркирани автомобили, на завои, зад храсти и дървета , спрял автобус и т.н. И когато някой автомобил спре, за да ни даде път, пак да се огледаме да не би друг да го изпреварва. На това трябва да научим и своите деца и то докато са още много малки.

Много често говорим колко са опасни пияните шофьори, но трябва да имаме предвид, че пияният пешеходец също не е по-малко опасен както за себе си, така и за останалите.                           Може ли да се сведат до минимум произшествията с пешеходци?

Eдва ли може да бъдат спрени изведнъж, защото човек греши, разсейва се, нарушава. Мерките за висока пешеходна безопасност трябва да бъдат с обучение, контрол и нова култура. Не бива да пропускаме и безопасността на пътната инфраструктура, която с добра организация и сигнализация да пази хората от смъртоносни наранявания.

В редица градове на Европа и по света се въвеждат зони „30км/час“. Там, където има смесено движение, пешеходци, автомобили, велосипедисти, местните власти, съгласувано с живеещите в района, въвеждат такива зони. И това не е случайно – 30км/час е граничната скорост, над която при удар на пешеходец от автомобил тежестта на нараняванията рязко нараства. В тези зони се прилагат инфраструктурни решения, които отнемат възможността на водачите да се движат по-бързо. Човек не може да спечели никакво време, когато става дума за живота му. Какво значение имат 2, 5, 10 минути, когато става дума за здравето, свободата и живота.

 Къде и кога стават най-много катастрофи с пешеходци?

В градовете, в селата, в районите на заведенията, които привличат хора, на автобусните спирки, покрай учебни заведения, през тъмната част от денонощието. Много пешеходци не ползват подлезите и преминават през платното за движение, като излагат и своя живот и живота на шофьорите на опасност. Пешеходците , особено възрастните, са облечени с тъмни дрехи, без светлоотразители и затова шофьорите ги виждат много късно. Някои пешеходци /особено децата/ считат, че след като те виждат светлините на автомобила, и водачите ги виждат, но не е така. Нека бъдем по-далеч от тези светлини, когато сме пешеходци. Статистиката от предишните години показва, че ноември и декември са с най-висока пешеходна аварийност.
Нека бъдем по-внимателни в предстоящите дни до края на годината, за да посрещнем живи и здрави празниците.

Нужни ли са по-тежки наказания за нарушенията на пътя?

Наказанията са такива, каквито са. Все пак се посяга на семейния бюджет. Наред обаче със санкциите трябва да се работи и за повишаването на културата на хората. Те трябва да познават опасностите, преди да станат катастрофите, защото след това се чупят глави, ръце и вече е доста късно.
Често хората в автомобила си мислят за вчера, за утре, но не и за движението в момента, което е много опасно.

Кои хора най-често стават жертва на пътя?

Всеки, който излезе на пътя не както трябва и когато трябва, може да стане жертва. Като пешеходци загиват хора от всички възрасти, но най- застрашени са децата и старите хора. Възрастните се движат бавно, без да се оглеждат, и много често са облечени с тъмни дрехи. Нека внуците да закачат по един светлоотразител на баба и дядо,
за да ги виждат шофьорите. Взаимното пазене в семейството е много важно. Малките деца трябва да се обучават непрекъснато на азбуката на пътната безопасност, за да не може нищо да ги отклони от правилното поведение. Особено важно е зоните около учебните заведения да бъдат добре организирани, сигнализирани и контролирани.

 Къде се намираме в сравнение с другите държави по броя на загинали при катастрофи?

Ние сме в третата група страни с по-висока аварийност – при нея на 1 млн. жители жертвите са 2 пъти повече в сравнение със страните с най-добри показатели.

Нивото на безопасност е отражение на поведението на хората, участващи в движението, на безопасността на автомобилния парк, безопасността на пътната инфраструктура, качеството на долекарската и специализираната медицинска помощ, на контролната система и др. Трябва да се работи за тяхното подобряване. През последните години се наложи една трайна тенденция за намаляване на броя на жертвите на пътя у нас, което е в резултат на много работа от страна да държавните институции, неправителствени организации, медиите, частния сектор и др. Нито една институция не може самостоятелно да реши проблемите на безопасността на движението. Необходима е споделена отговорност.
И да не забравяме най-важното на всяко пътуване – да стигнем безопасно дотам, за където сме тръгнали и като водачи, и като пешеходци!. Да не забравяме себе си, хората, които возим, хората които ни чакат, хората, които са на пътя унесени от ритъма на живота. Нищо не бива да ни отдалечава от тази цел.

Запиши коментар