уеб сайт на инструктора » www.ucheben.com

БЕЗОПАСНА ЛИ Е МАКСИМАЛНО РАЗРЕШЕНАТА СКОРОСТ?

Идва зима. Денят все повече намалява, а нощта се увеличава. Все повече караме на тъмно. А пътищата стават мокри, тук-там покрити с листа, появяват се нови дупки. Заснежени, заледени.Караме и спазваме ограничението на скоростта като съвестни водачи- за кат. „В“  – в населено място до 50 км/ч, извън населено място-до 90 км/ч и по автомагистрала -до 130 км/ч (по старите участъци) и 140 км/ч по новите участъци  /ако няма други ограничения/.  Караме на дълги светлини по неосветените участъци на пътя. Но при разминаване сменяме на къси. Изведнъж осветеният участък пред нас става 2.5 пъти по-малък /ако дългите светлини осветяват пътя в ясно нощно време на 100 м, то късите осветявят едва на 40 м/ Ние запазваме скоростта на движение. Правилно ли е това? Опасно ли е това?

Шофьор на междуградски автобус се движи по магистрала с 80 км/ч. Ясна нощ е, пътят е сух. Бърза да стигне по график, но като съвестен шофьор кара под максималната разрешена скорост – 100 км/ч /за кат.“D“/. Пуснал е късите светлини, за да не пречи на идващите в насрещното платно коли.

Изведнъж обаче следва сблъсък… Удря бягащо по магистралата животно, после друга кола. Спирачки. Ранени са хора.

Бученето на бързащите автомобили продължава да се чува в главата на шофьора – той изпада в шок. След минути се чува вой на сирени. От този миг неговият живот се променя изцяло.

Шофьорът попада в плен на чл. 20 от Закона за движение по пътищата, който обяснява кога скоростта не е съобразена с условията на пътя. 

Чл.20 от ЗДП  гласи:

  1. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието и товара на превозното средство, което управлява, с метереологичните условия, интензивността на движението, собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Скоростта му на движение трябва да е такава, че да може да спре превозното средство в зоната на своята видимост, както и да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Той трябва да намали скоростта и ако е необходимо, да спре, винаги когато обстоятелствата изискват това и особено когато видимостта не е достатъчна за безопасно движение.

 

Повдигнато му е обвинение, грози го затвор. Човекът тръгва по съдебни зали и един ден с ушите си чува съдията да казва: „Виновен“.

Две съдебни инстанции осъждат шофьора ефективно. Семейството му е разбито, животът му – също.

Хората недоумяват – може ли, докато караш по магистралата с 80-90 или 100 км/ч и изведнъж стане катастрофа, да бъдеш осъден и да влезеш в затвора?

Звучи абсурдно, но се оказва, че доста шофьори не знаят, че това е напълно възможно и дори се случва често.

Хиляди са случаите на осъдени шофьори, карали с несъобразена скорост.

Често едва в съдебната зала шофьорите разбират, че е трябвало в определените условия да карат точно с 67 км/ч например, защото тогава биха имали възможност за реакция и биха спрели преди фаталния удар.

Когато шофьорът кара с разрешена скорост, но тя не е съобразена с особеностите на пътя и с атмосферните условия, той се оказва винаги виновен, предупреждават експертите.
В примера с автобуса обвинението сочи, че скоростта е трябвало да бъде 57 км/ч, защото при по-висока водачът не би имал достатъчно добра видимост.

Съдебната практика е категорична – всеки сам трябва да оцени възможностите си и да осигури безопасността – своята и на другите участници в движението.

„Едва когато магистралите ни станат осветени, когато има прегради, разделящи платната, и това даде възможност на шофьорите да карат постоянно на дълги светлини, тогава може би нещата ще се променят и ще може да се кара с по-високи скорости по магистралите и нощем“, гласят мотивите на съда.

Всички знаят, че разрешената скорост по българските магистрали е 130 км/ч, а с последните промени за новите участъци е увеличена на 140 км/ч.

Затова за доста хора е странно, че катастрофирал шофьор може да бъде признат за виновен, защото е карал със 70 км/ч по магистрала и не е предвидил, че няма достатъчно 
добър контрол над автомобила си при къси светлини нощем. На пръв поглед това парадоксално положение обаче намира своето обяснение в мотивите на редица осъдителни решения на съда, с които се потвърждават присъди на шофьори.
По силата на общия текст от Закона за движение по пътищата чл. 20 задължава хората да карат със скорост, съобразена с атмосферните условия, с характера на местността, с релефа и т.н.

Често в съдебните зали се достига до извод, направен след много технически експертизи, че шофьорите трябва да се движат със скорост, доста по-ниска от разрешената за пътния участък, но позволяваща им да спрат в рамките на осветеното пред тях пространство.
„Когато късите светлини са включени през нощта и водачът разчита единствено на тях, съобразената скорост никога не е по-висока от 70 км/ч. Това се отнася дори за колите, които имат най-модерни халогенни фарове“.

Друг капан на чл. 20 от Закона за движение по пътищата захапва шофьорите, когато карат в мъгла. Оказва се, че дори по магистрала скоростта трябва да е 20 км/ч, ако няма видимост пред колата. Често шофьорите не съобразяват това, а се ръководят единствено от ограниченията на скоростта, въведени с пътните знаци.

Затова се шокират в съдебните зали, че ги обвиняват в недобросъвестност на пътя.
Една от причините за проблема е това, че не са били информирани добре от инструкторите при обучението си. Другата – че шофьорите приемат, че по магистралата има само коли, които карат със съответната за пътя скорост. Изключват възможността по магистралата да има животни, пешеходци, каруци, велосипедисти и пр. Третата- не спазване на дистанция. Четвърто-подценяване на тази така опасна ситуация. Пета-мислят си, че на тях това няма никога да им се случи. и т.н. Но е факт, че у нас това, което не очакваш да стане – става, и при появата им изненадата е пълна, време за реакция няма, а много често последиците са фатални..
Третият опасен капан на чл. 20 ни дебне край спирките на градския транспорт. Когато шофьорите заобикалят спрял автобус или тролейбус и блъснат изскочил пешеходец, водачът не е виновен само когато предварително е намалил скоростта. Приема се, че покрай
спирките трябва да се преминава с 15 км/ч  и е възможно спиране за много кратко време и къс път, независимо от състоянието на пътната настилка, гуми, опит на водача и т.н.

Такова поведение се разглежда като положена грижа за безопасността на пешеходците. Ако обаче скоростта е по-висока – например 30 км/ч или нагоре, изводът е, че водачът не е оценил вярно обстановката. С две думи-движи се с несъобразена скорост.

Шофьорите обаче често не съзнават задължението си да минат бавно покрай спирка и мислят, че са внимателни, съпоставяйки скоростта си с максимално разрешената в града – 50 км/ч.

„Съобразената скорост от 15 км/ч е изведена след изследване от много случаи. Стойността не е записана в правилата за движение и затованяма как шофьорите да я знаят, но тя е приета в практиката на съда. Когато аз минавам с такава скорост покрай спирката, съм обект на недоумение и реакция от страна на другите шофьори ,гледат ме лошо и правят разни знаци с ръце и се чудят защо минавам толкова бавно и намалявам скоростта на потока“.

Дори на спирките с така наречения джоб сме длъжни да се съобразяваме и да караме с 15 км/ч.

С по-особен режим се ползат райони като столичните булеварди „Цариградско шосе“ и „България“, където е разрешен по-висок скоростен режим, въпреки че са в града.
Добре е хората / имам в предвид и водачите и пешеходците/ отново да прочетат Закона за  движение  по пътищата независимо от стажа си като водачи и да се опитат да вникнат в текстовете. И да си направят съответните изводи. И по-конкретно- с каква скорост да се движат при преминаване от дълги на къси светлини и съобразена ли е тяхната скорост със съответните пътни условия.

Правилата предупреждават и ни предпазват от грешни решения. Решението за намалената скорост е изключително субективно и лично.Водача трябва да се движи със съобразена скорост, за да може да спре в обсега на видимостта си – така контролираме нещата и не се оставяме на случайността. Противното решение ни поставя в условия на „сляпо“ каране.

2 коментара към тема “БЕЗОПАСНА ЛИ Е МАКСИМАЛНО РАЗРЕШЕНАТА СКОРОСТ?”

  1. Аре стига бе, тряа ли да караме като бабички у града

  2. Абсолютно вярно, инструкторът ме съветваше същите неща. В добовка – в градски цикъл с натоварен трафик максимална скорост ПОД 40 км / ч защото винаги отнякъде някой изскача, преустроява се, излиза, завива, засича те, може внезапно да изскочат хора и животни, паркирала кола да мръдне или да отвори врата и т.н. Малко знаят, че Ботевградско шосе е в населено място, тоест там ограничението на скоростта реално е 50 км / ч. ако няма друг знак.

Запиши коментар