Блогът на инструктора

” Хляб и удоволствия”. Под това мото са живеели древните римляни. И са били прави. Само работа- не-от работа човек се изгърбва, а пък не сме я докарали само до удоволствия.                                                                                                                      От началото на годината се каним, като се оправи времето да отскочим до моренцето.  Дойде юли месец. Речено-сторено. Кратка подготовка  и Ауди-то лети на исток. Къде, къде - в Обзор, на вилата. Хем на море, хем на балкан. Тишина, спокойствие, реката пълна с риба. А пък комшията се извъди веселяк. Яко. Денем на плажа.  Слънце, вода, пясък,  мацки. Забравих и за шофьорските курсове, и ежедневните грижи и ядове.  Студена биричка, мохабетчета. Екстра. С корабчето на разходка в морето, хайде после на “банана”. И пак в барчето - да долеем “радиатора”. На игрището за волейбол ставаха големи емоции. А вечер в някое капанче. Ах какви уютни местенца. Като се хакнеш и не ти се излиза. Е, искат и парички , ама няма как-всяко удоволствие се заплаща.  А и общинската управа се погрижила. Концерти, заря,ревюта, игри и други интересни неща. А по улиците се продават какви ли не неща. Накупихме си един куп джнджурии.                                                                 Друга вечер пък на вилата. Салатката, ракийката, сладките приказки. Барбекюто. А и комшиите-супер.Мохабети до сутринта. Та си отядох на домашни домати, краставици, чушки, дини и пъпеши. Ах какви дини и пъпеши. Мечта. Ние какви ли не боклуци купуваме и ядем от търговската мрежа.  То на нас ни е лесно. Ние сме на почивка, ама те са на работа. Но, борбата иска жертви. И така- 3 седмици. Станахме черни като арапи. Пийнахме, хапнахме, поживяхме. А и парите нещо сериозно намаляха. Това е сигурен знак , че отпуската свършва. Беше дошло време да се прибираме. А какво ме очакваше после. Свят ми се виеше, но няма как. Ремонт на покрива на една двуетажна къща. И то след почивката на море. Но почивката си е почивка. Заредихме се с енергия и желание за работа. А те ще ни са жизнено необходими. Накупихме подаръци и се сбогувахме с морето.                                                                        И пак на път към дома.  Купихме си по пътя идеални праскови. Времето прекрасно, пътя не много добър, но се прибрахме живи и здрави и най-важното отпочинали и доволни и щастливи. И пак като всеки българин започнахме да правим планове за работа…….